Изкуственият интелект е практически наименованието на научна дисциплина. Тя е свързана грубо казано с това да се правят архитектури на програми, които успяват да някакви изводи, базирано на някакви предварително зададени правила и понякога входни данни описващи изследвани обекти. При реализацията на тези задачи се използват много по-необичайни езици за програмиране от известните алгоримтични такива. Например важни представители са Prolog и Lisp.
Терминът "machine learning" означава преведено на български "машинно обучение". Това е дейност в изкуствения интелект, която обикновено (но не изцяло) е свързана с така наречените невронни мрежи. Последното представлява груба имитация на дейността на човешкия мозък. Когато виждаш множество обекти от еднакъв вид, то клетките на мозъка така си взаимодействат, че да представят запаметяване за съответния обект. Примерно ако на система с невронна мрежа "показваш" множество варианти на десетичните цифри, заедно с информация коя е цифрата - накрая невронната мрежа трябва да се е преобразувала в такова състояние, че в последствие само да може да разпознава цифрите.
По принцип изкуственият интелект е област в която твърде малко е постигнато. Счита се като една от най-недоразвитите информатични науки и съответно с най-невзискателни умствени изисквания за учените в нея. Това не значи, че няма топ умове в тази област, но означава че общото ниво е по-ниско срямо другите информатични науки. Затова е станал и популярен израза, че "който си няма естествен интелект си търси изкуствен такъв".
