При Black Box Testing-а тестерът НЕ е нужно да има представа и да е запознат с вътрешната имплементация, структурата и дизайна на приложението/системата, което трябва да се изтества. Точно все едно ти дават една черна кутия, в която незнаеш какво има и трябва да изтестваш цялостното й поведение на база на различни изисквания и критерии. Главно този тип тестване е приложим във фазата на System и Acceptance Testing. Има различни техники, с които да се гарантира покриването на всички функционални и нефункционални изисквания към системата.
При White Box Testing-a се тества всяко малко парче код (unit) от имплементацията на системата. Oбхващат се всички методи/функции в кода, всички бранчове/разклонения и работни потоци (workflows), data flows. Тук вече се изискват знания и уминия по програмиране. Често този тип тестване се поема от програмистите в екипа. Използва се при Unit и Integration Testing.
Много често хората бъркат White Box Testing-a с автоматизирането на регресивните тестове за функционално тестване (защото нали пак програмирам), но това са си пак Black Box тестове, просто изпълнявани по автоматичен начин.
