Казваш че си чел много и аз ти вярвам. Не си срещнал добро обяснение и това е толкова логично. Древните мъдреци казват, че знаниетое не това което са ти казали и не е това което си прочел или чул някъде. Според тях знанието е само това, което си ПРЕЖИВЯЛ, защото само това което си преживял за теб е истина и само то конкретно за теб не подлежи на съмнение. Твоето знание е различно от моето и е различно от всички, които се опитват да обясняват какво е обектно ориентирано програмиране. Ако търсиш действително отговор на този въпрос трябва да престанеш да четеш и да отделиш време да пишеш. Само така за кратко време ще изградиш своето знание по конкретния въпрос. Нямам предвид да пишеш статии, а да пишеш програми, на който и да е обектно ориентиран език. Аз мога да споделя моето знание, но то ще бъде различно от това което си чел. Това само ще възбуди негодувание в теб, защото за сетен път ще прочетеш нещо което няма да съвпадне с прочетеното от теб до момента. Всяко дете проговаря на майчиния си език на втората или трета година от своя живот, научавайки език без да е прочело и една книга. Убеден съм, че и ти си научил български език, без да си чел мнения във форумите как се се говори на български език. Не ти е било изобщо необходимо да четеш,за да се научиш да говориш. Просто си опитвал, грешал си и пак си опитвал до като познанията ти по езика са станали на такова ниво, че си започнал свободно да разбираш всичко, което чуваш. Ти си получил своето знание благодарение на опита, който си натрупал. Разбирането на ООП е абсолютно аналогично. За начинаещия програмист обектите са като простите думи в речника на двугодишното дете. С тях може да се постигне конкретна цел, ако ги използваш за да сглобиш една фраза. В неговите очи докосването до обектите е значимо събитие,защо само казваш ИСКАМ и вече поучаваш това, което искаш. По големите деца вече усъвършенстват речника си, което означава, че познават повече различни обекти и започват по-умело да си служат с тях. Тяхната представа за света се променя, променя се и отношението им към самите обекти. Заповат да осъзнават, че света е много по-разнообразен и определено по сложен. Идва време и дето тръгва на училище. Започват да го принуждават да събира и вади прости числа. В този момент то разбира,че можеш да виждаж 1+1, но на този сбор от обекти трябва да казваш 2. Малкият човешки мозък се учи да комбинира обекти и запова да преоткрива всичко отначало. Тази цикличност се повтаря многократно в човешкия живот дори когато детето се е превърнало вече в смръщен професор, който пише интеграл след интеграл по черната дъска. Младите студенти гледат как смръщения професор с лекота пише сложни математични формулировки, като обяснява, че градиента на дивергенцията точно описвало процеса, за койтоиде реч. Излиза,че има огромна разлика в представите за света на обектите във всяка една възраст на човека. Ти намираш по книгите различни писания за ООП, като дълбоко усещаш, че не е казано достаъчно ясно и просто. Така и трябва да бъде. Няма как да бъде по-различно. Писанията са сътворени от различни хора на различно ниво в своето развитие и е малко вероятно да попаднеш на книга написана от човек, който е на точно твоето ниво. Но дори и да попаднеш на такава книга, какво би научил ти от този автор, ако той е на твоето ниво. Виждаш ли затворения кръг. Ето защо няма как да разбереш какво е ООП, чрез четене, защото то не е може да се опише така, че да стане ясно на средно статистическия Пешо. Ако средно статистическият Пешо никога не се е занивал с програмиране, то той е на нивото на двегодишно дете и тепърва му предстои да научи майчиния си език.
Ако действително искаш да научиш що е ООП, започни да пишеш програми. Отначало дори няма да разбираш, че непрекъснато използваш готови обекти, но постепенно ще започнеш да се вглеждаш в детайлите и да ги забелязваш. Дори ще дойде момент, когато ще започнеш да се стремиш да работиш само с невидими обекти, но това ще стане, като остарееш.
Ето прост пример за обект ориентиран към широката публика, а не към теб. Все пак ти си изчел много книги.
<input type='text'>
Тези три думи ще вкарат в браузера цял един обект, в който може да се пише, от който може да се чете, на който може да му се променят, ширина, височина, цвят на фона, цвят на буквите, центрирането на текста, големината и фонта на буквите, разположение, може да се изпраща информация към други документи или обекти и така нататък. Пишеш само три думи, а получаваш толкова много. Във Visual Basic 6.0, дори не пишеш. Просто посочваш обект с мишката и той вече е вкаран в програмата.
